За Дуранкулак

Дуранкулак е крайната североизточна населена точка в България, последното село на Българското Черноморие преди северната граница. Центърът му се намира едва на 6 км южно от границата с Румъния и на 3 км по права линия навътре в сушата от Черно море. Като най-източно разположено селище на България (489,357 км на изток по въздушна линия от София[1]) слънцето изгрява (респективно залязва) приблизително 18 минути по-рано, отколкото в София, Благоевград, Враца или Видин. Дуранкулак е най-голямото село в община Шабла по брой на жителите и по землището си от почти 30 кв. км.[2]

Езерото на югоизток от селото („Блатото“) и блатото на североизток („Карталèца“) са свързани с обрасло тресавище и изоставени съоръжения на рибарници. Тази мочурлива преграда, успоредна на морския бряг продължава далеч на югоизток и достига с. Ваклино. Тя възпрепятства прекия достъп от Дуранкулак до морето по права линия или от юг. Затова достигането до морето е възможно единствено чрез заобикаляне на въпросната преграда от нейния север – северно от блатото. По този начин най-кратък е пътят малко след северния край на селото до къмпинга на Дуранкулак – къмпинг Космос (5 км. от центъра на селото). От тази точка са достъпни 2 плажа, единият на север, а другият на юг. Освен към къмпинга има и други подходи към морето, всички те още по-нататък на север.

Северният плаж, дълъг около 3 километра, достига до източния край на сухоземната граница с Румъния, идваща от посока Силистра – нос Сиврибурун. Местното название на този плаж е „Кораба“ или „Ана Мария“ по името на кораб, заседнал пред него през февруари 1969 г., след като се откъснал от котва пред близкото румънско пристанище Мангалия по време на буря (недорязани и неизвадени отломки от него се забелязват все още по дъното на 20 – 30 метра от брега в южната част на плажа). По-северно в средата на същия плаж, този път до самия бряг има останки от заседнал преди двадесетина години руски шлеп. За разлика от южния край към селото, дъното на северния край на залива до границата с Румъния става много бързо дълбоко, поради което се нарича „Дълбокия кой“ (дълбокият залив)(Трифонов 2003).

В обратна посока, на юг от къмпинга, има друга плажна ивица, дълга 6,5 километра, която достига почти (на 2 км.) до следващото населено място на юг, с. Крапец. (Това е тъкмо ивицата, която задържа подобно на бент сладката вода от двете долини, като образува Дуранкулашкото езеро.) Пред далечната южна част на този плаж по посока село Крапец на 300 метра от брега се забелязват 3 надводни части от гръцкия кораб „Костас“, затънал през 1968 г. и разрушен по-късно под формата на морска цел от българския военен флот. На морското дъно пред двата плажа се намират остатъци от кораби от различни епохи, включително от древността. Прибоят постоянно изхвърля на южния плаж керамични останки от техния товар от амфори и други глинени съдове за транспортиране на течни товари. Северният край на този залив под Картал бурун до къмпинга „Космос“, където се изгражда рибарско пристанище се нарича „Картал кой“ (орловият залив).На гористата височина зад южния плаж далеч на юг от къмпинга (наречена „Сърт яр“), т.е. след мястото, където са съоръженията за отичане на Дуранкулашкото езеро в морето, но все още на 2 км. преди да се достигне нос Крапец – точка, наричана „Гемиджия“ (служи за ориентир на рибарите в залива дали течението ги отнася на юг или на север), има пръстена „пирамида“ (насипан островърх конус с височина над околния терен около 4 – 5 метра). Подобно пръстено съоръжение има на север върху самия край над морето на нос Сиврибурун, от което на запад започва сухоземната граница с Румъния. Тези насипи са правени с навигационна цел (забележими през деня и с огньове, поддържани през нощта) от Османската империя през XVIII век, когато е строен и шабленския фар.

Северният и южният плаж (където се намира къмпингът на Дуранкулак – Къмпинг „Космос“ и от където е единственият подход от селото към плажовете) са естествено разделени от участък от около 1.2 км. с висок бряг. Тук са разположени два слабо изразени носове – Урсусбурун към северния плаж и Карталбурун (местното му название е „Буруна“) към южния плаж, зад пристанището. (По-малко изразеният Урсусбурун понякога се схваща като северната изпъкнала част на Карталбурун.) Докато названието Карталбурун идва най-вероятно от виещите се „орли“, Урсусбурун („Нос на лошия късмет“) е наречен така вследствие на конкретна ситуация – нещастие – търсещото помощ от преминаващите кораби население на околните села, погнати от черкези през 1877 г., успяло да привлече вниманието на английския кораб „Ивлин“, който пуснал 2 лодки да приберат хората, но една от тях се преобърнала и имало много удавени (вж. Трифонов, 2003). Между двата носа от години се сондира за природен газ, като концесията е подновена отново през 2007 г. Допреди няколко години събираният на това място газ служеше за производство на електроенергия при местни условия (в началото на северния плаж) – чрез съветски генераторен агрегат, задвижван от изваден от летателна употреба двигател тип „АИ“ от самолет Ан-12 / Ил-18, пригоден да работи на газ.

Дуранкулашкото езеро.

Дуранкулак е на крайбрежния международен път Е-87. Разстоянието Дуранкулак – Варна е точно 100 км, а Дуранкулак – Констанца е около 60 км. Разстоянията от Дуранкулак до съседните градове съответно Шабла на юг и Мангалия на север (първият град на територията на Румъния) са съответно 18 и 16 км. Разстоянието София – Дуранкулак (по магистрала „Хемус“) е 560 км. На територията на селото има разклонение на запад в посока гара Кардам (ок. 30 км), Генерал Тошево и Добрич (68 км). Съседните на Дуранкулак села са четири – Ваклино (5 км. на юг), Стаевци (2 км. на запад), Граничар (2 км. на северозапад) и Вама веке (6 км на североизток, първото село на територията на Румъния).

Разстоянията по въздушна линия от Дуранкулак до областните центрове в страната са следните: до Благоевград – 479,4 км; Бургас – 159,2 км; Варна – 72,3 км; Враца – 403,5 км; Пазарджик – 379,1 км; Перник 461,2 км; Пловдив – 351,7 км; Плевен 315,8 км; Русе – 205,1 км; Сливен – 210,1 км; Стара Загора – 272,7 км; Хасково – 309,9 км; Ямбол – 212,4 км